Много родители търсят как да направят процеса на заспиване по-лек - без сълзи и борба. 
И много често това се оказва най-голямото предизвикателство през деня, не само за нас
като родители, а и за децата. Въпреки умората, много деца се противопоставят на съня -
плачат, протакат, искат "само още една приказка", чаша вода, прегръдка... Звучи ли познато?
 Причините могат да бъдат много: преумора, превъзбуда от активен ден , нужда от близост
или просто трудности при плавния преход от игра към покой. 
Добрата новина е, че заспиването може да бъде по-лесно и приятно - както за детето, така
и за нас. Стига да подходим с малко търпение, постоянство и подходяща рутина. Ще споделя
какво обикновено помага най-много и какво може да внесе повече спокойствие и предсказуемост
преди сън.

1. Подгответе тялото и ума със спокойни игри

Плавния преход към съня започва още преди детето да влезе в спалнята. След интензивно 
будуване, игри и движение, тялото и умът на детето са в състояние на висока активност. Ако
директно го поканим да си легне,  без да му дадем време и подходяща среда да "утихне", това
може да доведе до съпротива, плач или дълго въртене в леглото.
Тихите игри са чудесен начин да дадем сигнал на тялото, че денят е към своя край. Те помагат
на детето постепенно да намали темпото,  да се отпусне и да се настрои за сън.
Този период не е задължително да бъде дълъг - около 10 минути са напълно достатъчни. За по-
големите дечица, които поддържат по-висока активност е по-добре този период да е малко по-
дълъг. Ключът е в избора на спокойни и ненатоварващи занимания.

 Примери за тихи игри:

• подреждане на книжки или играчки
• рисуване с пастели, моливи или водни боички
• разглеждане на книжки
• тихи ролеви игри

​След тихите игри е много по-лесно детето да влезе в спалнята и да премине към рутината преди сън-
без сълзи и напрежение.

      2. "Моля ви, не ме мразете..."- но рутината наистина работи
Знам, знам... Думата "рутина" често кара родителите да въздъхват. Звучи строго, скучно и може би
дори малко плашещо. А когато денят ви е бил мааалко хаотичен, мисълта за "структура" вечерта
изглежда като още едно нещо, с което трябва да се справите.
Но нека ви споделя една малка тайна:
Рутината не е враг, тя е спасение. Рутината е просто съвкупността от всички онези неща, които
правим заедно с детето непосредсвено преди лягане. Тя е една от най-ефективните стратегии за
по-лесно и спокойно заспиване и дава сигнал на тялото и мозъка, че идва време за сън.

Защо рутината помага?
Децата обичат предсказуемостта. Повтарящите се действия всяка вечер им дават сигурност - усещане,
че светът  е подреден, че знаят какво следва и че са в добри ръце. Тази предвидимост създава вътрешен
покой, който е ключов за заспиването.
Рутината не трябва да е дълга и сложна - нужно е просто да включва няколко спокойни, повтарящи се 
стъпки, които се случват всеки ден по един и същи начин. Това отнема около 10 минути.

    3. Как изглежда една добра рутина? 
​Във всяко семейство рутината може да изглежда различно - важно е да следвате няколко основни принципа:

• Да бъде успокояваща и отпускаща - избягваме шумни игри, ярка светлина и екрани поне 1 час
• преди нея.
• Да се провежда спокойно, без да се бърза, в тиха атмосфера и приглушена светлина, в спалнята.
• Да бъде една и съща всеки ден, в приблизително едно и също време.

Идеи от практиката, които работят чудесно:
Много семейства, с които работим, намират следните елементи за изключително ефективни и любими за децата:

•  Дърпане на пердетата заедно с детето - като синвол "затваряне" на деня.
• Казване "Лека нощ" на всичко зад прозореца (слънцето, дърветата, колите...) и на предметите в стаята.
• Много тактилен контакт - гушкане, милване,четене или пеене в скута на мама или на татко.
• Пеене на приспивна песничка с носене или леко люлеене.
• Играта "Лека нощ на всички части от тялото" - с погалване "лека нощ, ръчички...лека нощ, коремче..."
• Изгасяне на нощната лампа- финален сигнал, че денят е приключил.

Тези кратки елементи създават усещане за грижа, близост и предсказуемост. И превръщат заспиването в нежен
момент на свързване между родител и дете.